Hazrat Ali (R.A) Ke 100 Qissay

Хазрат Али кей 100 Кисай е ислямска книга на разказите на Хазрат Али. Али беше първият млад мъж, който прие исляма. Той беше братовчед и зет на ислямския пророк Мохамед, управляващ ислямския халифат от 656 до 661 година.

Hazrat Umer ke 100 qissay и Hazrat Abu Bakr ke 100 qissay също са достъпни в нашите приложения.

Али ибн Аби Талиб (на арабски: عَلِيّ ٱبْن أَبِي طَالِب, ʿAlī ibn ʾAbī Ṭālib; 13 септември 601 - 29 януари 661) се счита за правилен непосредствен наследник на Мохамед като имам от шиитските мюсюлмани.

Али е роден в свещеното светилище на Кааба (Ка'аба) в Мека (Мека), най-светото място в исляма, на Абу Талиб и Фатима (Фатима) бинт Асад. Той беше първият мъж, който прие исляма под стража на Мохамед. След като се пресели в Медина (Мадина / Мадина), той се ожени за дъщерята на Мохамед Фатимах. Той е назначен за халиф от другарите на Мохамед през 656 г., след като халиф Утман (Усман) ибн Афан е убит. При царуването на Али се наблюдават граждански войни и през 661 г. той е нападнат и убит от харидиец, докато се моли в Голямата джамия в Куфа.

Али е важен както за шиитите (шиит / джафрия), така и за сунити (сунити), политически и духовно. Многобройните биографични източници за Али често са предубедени според сектантски линии, но те са съгласни, че той е бил набожен мюсюлманин, отдаден на каузата на исляма и справедлив владетел в съответствие с Корана (Корана / Курана / Корана) и Сунна (Сунат / Сунат). Докато сунити считат Али за четвъртия халиф на Рашидун, шиитските мюсюлмани считат Али за първия халиф и имам след Мохамед. Шиитските мюсюлмани също вярват, че Али и другите шиитски имами, всички те са от Дома на Мохамед, известен като Ахл ал Байт (Ahl e Bait), са правилните наследници на Мохамед (PBUH).

Хазрат Али (Р.А.) беше на 22 или 23 години, когато мигрира в Медина. Когато Хазрат Мохамед (PBUH) създаваше връзки на братство между своите другари, той избра хазрат Али (Р.А.) за свой брат, като твърди, че „Али и аз принадлежим към едно и също дърво, докато хората принадлежат на различни дървета“. За десетте години, в които Хазрат Мохамед (ПБУХ) ръководи общността в Мадина, Хазрат Али (РА) беше изключително активен в службата си като секретар и заместник, служейки в армиите си, носител на знамето си във всяка битка, водещи партии на воини на набези и пренасяне на съобщения и заповеди. Като един от лейтенантите на Хазрат Мохамед, а по-късно и неговия зет (женен за Хазрат Фатима / Фатима), Хазрат Али (Р.А.) е човек на властта и стои в мюсюлманската общност.

Хазрат Мохамед (SAW) определи Хазрат Али (RA) като един от книжниците, който ще запише текста на Корана (Коран / Коран / Коран / Мушаф), който беше разкрит на Хазрат Мохамед (SAW) по време на предишния две десетилетия. Когато ислямът започна да се разпространява в цяла Арабия, Хазрат Али (Р.А.) помогна за установяването на новия ислямски ред. Той е инструктиран да напише Худайбийския договор, мирния договор между Хазрат Мохамед (PBUH) и Курайша през 628 г. Хазрат Али (РА) беше толкова надежден, че Хазрат Мохамед (ПБУХ) го помоли да носи посланията и да обяви. поръчки. През 630 г. Хазрат Али (Р.А.) рецитира на голямо събрание от поклонници в Мека част от Корана, който обявява Хазрат Мохамед (ПБУХ) и ислямската общност вече не са обвързани от споразумения, сключени по-рано с арабски политеисти. По време на завладяването на Мека през 630 г. хазрат Мохамед (ПБУХ) помоли Хазрат Али (Р.А.) да гарантира, че завоеването ще бъде безкръвно. Той заповяда на Хазрат Али (Р.А.) да разбие всички идоли, почитани от Бану Аус, Бану Хазрадж, Тайи и тези от Кааба (Кааба / Ка'абах), за да го пречистят след оскверняването му от политеизма на стари времена. Една година по-късно Хазрат Али (Р.А.) е изпратен в Йемен, за да разпространи учението на исляма. Той също беше обвинен в уреждане на няколко спора и поставянето на въстания на различни племена.